Аз искам искрено да вярвам,
че ти не криеш само зло,
че след прегръдката ти хладна
е тихо, топло и добро.
Аз много искам да повярвам,
че страшно е ако греша,
ако в тъмата безпощадна
без спомен тлеем във нощта.
Аз искам да повярвам - много,
че хората, които взе,
ще видят светлина отново,
че за добро ни ги отне.
О, Смърт, аз искам да повярвам,
че водиш ни към светъл свят,
но няма как това да зная -
остана спомена за тях.
© Силвана All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
