17.10.2007 г., 15:52

смърт

835 0 11
 

Аз искам искрено да вярвам,

че ти не криеш само зло,

че след прегръдката ти хладна

е тихо, топло и добро.


Аз много искам да повярвам,

че страшно е ако греша,

ако в тъмата безпощадна

без спомен тлеем  във нощта.


Аз искам да повярвам - много,

че хората, които взе,

ще видят светлина отново,

че за добро ни ги отне.


О, Смърт, аз искам да повярвам,

че водиш ни към светъл свят,

но няма как това да зная -

остана спомена за тях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...