7 mar 2010, 21:40

Смърт 

  Poesía » Otra
758 0 3

Като призрак, живеещ в мрака на нощта,
като дух, пропадащ в бездна, изпълнена със самота,
като сянка в нечий гроб,
ти живееш в този свят суров.
Белязан от безкористна лъжа,
потъваш в тишината на тайната
и решаваш на живота свой да сложиш край,
да заминеш за място, наречено ''Рай''.
Но сигурен не можеш да си,
че на желаното място ще попаднеш ти,
защото по пътя за вечна светлина
можеш да срещнеш зъл, преобразен Сатана.
И, ако този миг настъпи
и към Ада се запъти твоята душа,
обгърната в студенината на смъртта,
спомни си ти за изминалите дни,
в които не послуша съвета ми - Нали?!

 

 

~~~``~...Благодарности на Николета...~``~~~``...Обичам те!...``~~~

© Йо Хейтс Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесвам черното в поезията, но онази с повече драматизъм...
    Допадна ми първата част, от средата до края нещо попритупано ми се стори...
    Може да е моя грешката, ще ми е интересно да разбера?!

  • Ми доста вярно си е,хареса ми.
  • Супер е!
Propuestas
: ??:??