7 мар. 2010 г., 21:40

Смърт

1.1K 0 3

Като призрак, живеещ в мрака на нощта,
като дух, пропадащ в бездна, изпълнена със самота,
като сянка в нечий гроб,
ти живееш в този свят суров.
Белязан от безкористна лъжа,
потъваш в тишината на тайната
и решаваш на живота свой да сложиш край,
да заминеш за място, наречено ''Рай''.
Но сигурен не можеш да си,
че на желаното място ще попаднеш ти,
защото по пътя за вечна светлина
можеш да срещнеш зъл, преобразен Сатана.
И, ако този миг настъпи
и към Ада се запъти твоята душа,
обгърната в студенината на смъртта,
спомни си ти за изминалите дни,
в които не послуша съвета ми - Нали?!

 

 

~~~``~...Благодарности на Николета...~``~~~``...Обичам те!...``~~~

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йо Хейтс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесвам черното в поезията, но онази с повече драматизъм...
    Допадна ми първата част, от средата до края нещо попритупано ми се стори...
    Може да е моя грешката, ще ми е интересно да разбера?!

  • Ми доста вярно си е,хареса ми.
  • Супер е!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...