7.03.2010 г., 21:40

Смърт

1K 0 3

Като призрак, живеещ в мрака на нощта,
като дух, пропадащ в бездна, изпълнена със самота,
като сянка в нечий гроб,
ти живееш в този свят суров.
Белязан от безкористна лъжа,
потъваш в тишината на тайната
и решаваш на живота свой да сложиш край,
да заминеш за място, наречено ''Рай''.
Но сигурен не можеш да си,
че на желаното място ще попаднеш ти,
защото по пътя за вечна светлина
можеш да срещнеш зъл, преобразен Сатана.
И, ако този миг настъпи
и към Ада се запъти твоята душа,
обгърната в студенината на смъртта,
спомни си ти за изминалите дни,
в които не послуша съвета ми - Нали?!

 

 

~~~``~...Благодарности на Николета...~``~~~``...Обичам те!...``~~~

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йо Хейтс Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесвам черното в поезията, но онази с повече драматизъм...
    Допадна ми първата част, от средата до края нещо попритупано ми се стори...
    Може да е моя грешката, ще ми е интересно да разбера?!

  • Ми доста вярно си е,хареса ми.
  • Супер е!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...