Mar 7, 2010, 9:40 PM

Смърт

  Poetry » Other
1.1K 0 3

Като призрак, живеещ в мрака на нощта,
като дух, пропадащ в бездна, изпълнена със самота,
като сянка в нечий гроб,
ти живееш в този свят суров.
Белязан от безкористна лъжа,
потъваш в тишината на тайната
и решаваш на живота свой да сложиш край,
да заминеш за място, наречено ''Рай''.
Но сигурен не можеш да си,
че на желаното място ще попаднеш ти,
защото по пътя за вечна светлина
можеш да срещнеш зъл, преобразен Сатана.
И, ако този миг настъпи
и към Ада се запъти твоята душа,
обгърната в студенината на смъртта,
спомни си ти за изминалите дни,
в които не послуша съвета ми - Нали?!

 

 

~~~``~...Благодарности на Николета...~``~~~``...Обичам те!...``~~~

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йо Хейтс All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесвам черното в поезията, но онази с повече драматизъм...
    Допадна ми първата част, от средата до края нещо попритупано ми се стори...
    Може да е моя грешката, ще ми е интересно да разбера?!

  • Ми доста вярно си е,хареса ми.
  • Супер е!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...