Mar 7, 2010, 9:40 PM

Смърт

  Poetry » Other
1.1K 0 3

Като призрак, живеещ в мрака на нощта,
като дух, пропадащ в бездна, изпълнена със самота,
като сянка в нечий гроб,
ти живееш в този свят суров.
Белязан от безкористна лъжа,
потъваш в тишината на тайната
и решаваш на живота свой да сложиш край,
да заминеш за място, наречено ''Рай''.
Но сигурен не можеш да си,
че на желаното място ще попаднеш ти,
защото по пътя за вечна светлина
можеш да срещнеш зъл, преобразен Сатана.
И, ако този миг настъпи
и към Ада се запъти твоята душа,
обгърната в студенината на смъртта,
спомни си ти за изминалите дни,
в които не послуша съвета ми - Нали?!

 

 

~~~``~...Благодарности на Николета...~``~~~``...Обичам те!...``~~~

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йо Хейтс All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесвам черното в поезията, но онази с повече драматизъм...
    Допадна ми първата част, от средата до края нещо попритупано ми се стори...
    Може да е моя грешката, ще ми е интересно да разбера?!

  • Ми доста вярно си е,хареса ми.
  • Супер е!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...