12 sept 2009, 13:31

Смърт и отмъщение

  Poesía » Otra
625 0 2

 

В мислите ми се раждаш и живееш,

и невинно ми носиш болка непозната.

Сърцето ми разрязваш на парченца

и раздаваш, без да молиш за отплата.

 

И убиваш ме - за теб това е смешно!

На колко ли сърца си сторил същото?!

Взе ми всичко, но още мога да ти дам -

смъртта ми нежна от ръцете ти могъщи.

 

Ще се скрия от теб в небето от катран.

Ще помоля дявола да ти прати мълнии.

В ума ти ще пробия черна дупка,

очите ми кървави за да не забравиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...