В мислите ми се раждаш и живееш,
и невинно ми носиш болка непозната.
Сърцето ми разрязваш на парченца
и раздаваш, без да молиш за отплата.
И убиваш ме - за теб това е смешно!
На колко ли сърца си сторил същото?!
Взе ми всичко, но още мога да ти дам -
смъртта ми нежна от ръцете ти могъщи.
Ще се скрия от теб в небето от катран.
Ще помоля дявола да ти прати мълнии.
В ума ти ще пробия черна дупка,
очите ми кървави за да не забравиш.
© Сюзън Смърт All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
