Гледам стрелките на стенния часовник -
една след друга са на циферблата.
По-дългата препуска като конник,
а едвам се движи по-късата.
На пода, от плочки теракотени,
лежа и безмълвно гледам
гонитбата на стрелките, омагьосани,
с очи опулени, целият бледен.
Кръвта изтичаше в алени потоци,
бавно изстиваше тялото ми.
В гърч от болка за кратко подскочих,
а кръвта обилно се точи. ...