nixdorf (Никс)
1 0
Dec 28, 2010, 7:29 PM

Смърт по часовник 

  Poetry » Other
497 0 3

Гледам стрелките на стенния часовник -

една след друга са на циферблата.

По-дългата препуска като конник,

а едвам се движи по-късата.

 

На пода, от плочки теракотени,

лежа и безмълвно гледам

гонитбата на стрелките, омагьосани,

с очи опулени, целият бледен.

 

Кръвта изтичаше в алени потоци,

бавно изстиваше тялото ми.

В гърч от болка за кратко подскочих,

а кръвта обилно се точи.

 

Часовникът спря!

Последно дихание, последен час.

Момчето умря!

Така си отидох младият аз.

© Никс All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??