Смърт по часовник
588
0
3
Гледам стрелките на стенния часовник -
една след друга са на циферблата.
По-дългата препуска като конник,
а едвам се движи по-късата.
На пода, от плочки теракотени,
лежа и безмълвно гледам
гонитбата на стрелките, омагьосани,
с очи опулени, целият бледен.
Кръвта изтичаше в алени потоци,
бавно изстиваше тялото ми.
В гърч от болка за кратко подскочих,
а кръвта обилно се точи.
Часовникът спря!
Последно дихание, последен час.
Момчето умря!
Така си отидох младият аз.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никс Все права защищены
