Смърт по часовник
587
0
3
Гледам стрелките на стенния часовник -
една след друга са на циферблата.
По-дългата препуска като конник,
а едвам се движи по-късата.
На пода, от плочки теракотени,
лежа и безмълвно гледам
гонитбата на стрелките, омагьосани,
с очи опулени, целият бледен.
Кръвта изтичаше в алени потоци,
бавно изстиваше тялото ми.
В гърч от болка за кратко подскочих,
а кръвта обилно се точи.
Часовникът спря!
Последно дихание, последен час.
Момчето умря!
Така си отидох младият аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никс Всички права запазени
