5 nov 2023, 11:51

Смъртен, но вечен 

  Poesía » Filosófica
184 0 5

Вървя си по пътя- не гледам назад.

Живея в безпътя- ей тъй- на инат.

Студен съм от пламък. Горещ съмм от студ.

Дърво съм от камък, садено със труд.

 

Горчив съм от слдост.  В горчилка- сладня.

Старея от младост в студена главня.

Във близост- далечен, а всъщност съм тук.

И смъртен, но вечен в сърцето на внук!

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??