Смъртен, но вечен

5.11.2023 г., 11:51 ч.

Поезия » Философска

116 0 5

Вървя си по пътя- не гледам назад.

Живея в безпътя- ей тъй- на инат.

Студен съм от пламък. Горещ съмм от студ.

Дърво съм от камък, садено със труд.

Горчив съм от слдост. В горчилка- сладня.

Старея от младост в студена главня.

Във близост- далечен, а всъщност съм тук.

И смъртен, но вечен в сърцето на внук!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.