Nov 5, 2023, 11:51 AM

Смъртен, но вечен 

  Poetry » Phylosophy
185 0 5

Вървя си по пътя- не гледам назад.

Живея в безпътя- ей тъй- на инат.

Студен съм от пламък. Горещ съмм от студ.

Дърво съм от камък, садено със труд.

 

Горчив съм от слдост.  В горчилка- сладня.

Старея от младост в студена главня.

Във близост- далечен, а всъщност съм тук.

И смъртен, но вечен в сърцето на внук!

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??