5 нояб. 2023 г., 11:51

Смъртен, но вечен 

  Поэзия » Философская
228 0 5
Вървя си по пътя- не гледам назад.
Живея в безпътя- ей тъй- на инат.
Студен съм от пламък. Горещ съмм от студ.
Дърво съм от камък, садено със труд.
Горчив съм от слдост. В горчилка- сладня.
Старея от младост в студена главня.
Във близост- далечен, а всъщност съм тук.
И смъртен, но вечен в сърцето на внук!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Все права защищены

Предложения
: ??:??