Смъртта на мечтата

Poesía » Otra

1.9K 0 26

Във преспата на спомена пропадна

една ранена, плачеща мечта.

Задуха вятърът на отчаянието

и все по-силно заваля снега...

Аз дълго търсих я и дълго плаках

на моето съмнение в нощта...

Не знаех, че във преспата на спомена

мечтата ми замръзна и умря...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

iuliano (Юлиано Кръстев)

тъжно,но написано прекрасно.

2008-01-24T22:15:13+02:00
Snax (Геро Герасков)

Повече от прекрасно!Желая ти ,радостта да вземе превез в следващите стихове.

2007-12-21T20:38:52+02:00
mimeto-iv (Мими Иванова)

Присъединявам се към възторга на другите

2007-12-21T16:29:14+02:00
toneha (Антония Начева)

Тъгата ти в земята ще потъне
умело заровиш ли я ти
и мечта красива ще покълне
за новата любов в живота ти!

От сърце ти го желая!

2007-12-20T21:09:18+02:00
nikoleta73 (Николета)

Още един път благодаря на всички...Много сте мили...

2007-12-18T08:15:15+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0