Смъртта на мечтата

Poetry » Other

1.9K 0 26

Във преспата на спомена пропадна

една ранена, плачеща мечта.

Задуха вятърът на отчаянието

и все по-силно заваля снега...

Аз дълго търсих я и дълго плаках

на моето съмнение в нощта...

Не знаех, че във преспата на спомена

мечтата ми замръзна и умря...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

iuliano (Юлиано Кръстев)

тъжно,но написано прекрасно.

2008-01-24T22:15:13+02:00
Snax (Геро Герасков)

Повече от прекрасно!Желая ти ,радостта да вземе превез в следващите стихове.

2007-12-21T20:38:52+02:00
mimeto-iv (Мими Иванова)

Присъединявам се към възторга на другите

2007-12-21T16:29:14+02:00
toneha (Антония Начева)

Тъгата ти в земята ще потъне
умело заровиш ли я ти
и мечта красива ще покълне
за новата любов в живота ти!

От сърце ти го желая!

2007-12-20T21:09:18+02:00
nikoleta73 (Николета)

Още един път благодаря на всички...Много сте мили...

2007-12-18T08:15:15+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9