Dec 17, 2007, 6:02 PM

Смъртта на мечтата

  Poetry » Other
1.9K 0 26

Във преспата на спомена пропадна

една ранена, плачеща мечта.

Задуха вятърът на отчаянието

и все по-силно заваля снега...

 

Аз дълго търсих я и дълго плаках

на моето съмнение в нощта...

Не знаех, че във преспата на спомена

мечтата ми замръзна и умря...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николета All rights reserved.

Comments

Comments

  • тъжно,но написано прекрасно.
  • Повече от прекрасно!Желая ти ,радостта да вземе превез в следващите стихове.
  • Присъединявам се към възторга на другите
  • Тъгата ти в земята ще потъне
    умело заровиш ли я ти
    и мечта красива ще покълне
    за новата любов в живота ти!

    От сърце ти го желая!
  • Още един път благодаря на всички...Много сте мили...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...