17.12.2007 г., 18:02

Смъртта на мечтата

1.9K 0 26

Във преспата на спомена пропадна

една ранена, плачеща мечта.

Задуха вятърът на отчаянието

и все по-силно заваля снега...

 

Аз дълго търсих я и дълго плаках

на моето съмнение в нощта...

Не знаех, че във преспата на спомена

мечтата ми замръзна и умря...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • тъжно,но написано прекрасно.
  • Повече от прекрасно!Желая ти ,радостта да вземе превез в следващите стихове.
  • Присъединявам се към възторга на другите
  • Тъгата ти в земята ще потъне
    умело заровиш ли я ти
    и мечта красива ще покълне
    за новата любов в живота ти!

    От сърце ти го желая!
  • Още един път благодаря на всички...Много сте мили...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...