Във преспата на спомена пропадна
една ранена, плачеща мечта.
Задуха вятърът на отчаянието
и все по-силно заваля снега...
Аз дълго търсих я и дълго плаках
на моето съмнение в нощта...
Не знаех, че във преспата на спомена
мечтата ми замръзна и умря...
© Николета Всички права запазени