23 oct 2006, 11:32

Смъртта помисли

  Poesía
685 0 2

Смъртта помисли

И посочи с пръст

Щастливци винаги ще има

Да скърбят

 

Под дъжда

Студени камъни редят

Студени рими

 

Кой поет оттук е минал

И надписал е годините

Три имена

И четири реда стих

 

Няма кой да дойде да ги види

Прави редици

Като военен строй

Безброй петолиния

До хоризонта се изливат

И сякаш нямат край

Малките алеи

Които се пресичат

Под стари дървета

Докъдето ти виждат очите

Спомени вкаменени

Останали в миналото

 

20.10.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Смъртта помисли

    И посочи с пръст

    Щастливци винаги ще има

    Да скърбят

    Много силно начало!!! В четири реда си събрал доста въпроси, и доста болезнени. Поздрав, Декс!!!
  • така е, Декс! нямат край малките алеи... и е тъжно, пусто и виновно сякаш.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...