23 oct 2006, 11:32

Смъртта помисли

  Poesía
686 0 2

Смъртта помисли

И посочи с пръст

Щастливци винаги ще има

Да скърбят

 

Под дъжда

Студени камъни редят

Студени рими

 

Кой поет оттук е минал

И надписал е годините

Три имена

И четири реда стих

 

Няма кой да дойде да ги види

Прави редици

Като военен строй

Безброй петолиния

До хоризонта се изливат

И сякаш нямат край

Малките алеи

Които се пресичат

Под стари дървета

Докъдето ти виждат очите

Спомени вкаменени

Останали в миналото

 

20.10.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Смъртта помисли

    И посочи с пръст

    Щастливци винаги ще има

    Да скърбят

    Много силно начало!!! В четири реда си събрал доста въпроси, и доста болезнени. Поздрав, Декс!!!
  • така е, Декс! нямат край малките алеи... и е тъжно, пусто и виновно сякаш.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...