23.10.2006 г., 11:32

Смъртта помисли

684 0 2

Смъртта помисли

И посочи с пръст

Щастливци винаги ще има

Да скърбят

 

Под дъжда

Студени камъни редят

Студени рими

 

Кой поет оттук е минал

И надписал е годините

Три имена

И четири реда стих

 

Няма кой да дойде да ги види

Прави редици

Като военен строй

Безброй петолиния

До хоризонта се изливат

И сякаш нямат край

Малките алеи

Които се пресичат

Под стари дървета

Докъдето ти виждат очите

Спомени вкаменени

Останали в миналото

 

20.10.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Смъртта помисли

    И посочи с пръст

    Щастливци винаги ще има

    Да скърбят

    Много силно начало!!! В четири реда си събрал доста въпроси, и доста болезнени. Поздрав, Декс!!!
  • така е, Декс! нямат край малките алеи... и е тъжно, пусто и виновно сякаш.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...