23 окт. 2006 г., 11:32

Смъртта помисли

687 0 2

Смъртта помисли

И посочи с пръст

Щастливци винаги ще има

Да скърбят

 

Под дъжда

Студени камъни редят

Студени рими

 

Кой поет оттук е минал

И надписал е годините

Три имена

И четири реда стих

 

Няма кой да дойде да ги види

Прави редици

Като военен строй

Безброй петолиния

До хоризонта се изливат

И сякаш нямат край

Малките алеи

Които се пресичат

Под стари дървета

Докъдето ти виждат очите

Спомени вкаменени

Останали в миналото

 

20.10.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Смъртта помисли

    И посочи с пръст

    Щастливци винаги ще има

    Да скърбят

    Много силно начало!!! В четири реда си събрал доста въпроси, и доста болезнени. Поздрав, Декс!!!
  • така е, Декс! нямат край малките алеи... и е тъжно, пусто и виновно сякаш.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...