23 окт. 2006 г., 11:32

Смъртта помисли

688 0 2

Смъртта помисли

И посочи с пръст

Щастливци винаги ще има

Да скърбят

 

Под дъжда

Студени камъни редят

Студени рими

 

Кой поет оттук е минал

И надписал е годините

Три имена

И четири реда стих

 

Няма кой да дойде да ги види

Прави редици

Като военен строй

Безброй петолиния

До хоризонта се изливат

И сякаш нямат край

Малките алеи

Които се пресичат

Под стари дървета

Докъдето ти виждат очите

Спомени вкаменени

Останали в миналото

 

20.10.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Смъртта помисли

    И посочи с пръст

    Щастливци винаги ще има

    Да скърбят

    Много силно начало!!! В четири реда си събрал доста въпроси, и доста болезнени. Поздрав, Декс!!!
  • така е, Декс! нямат край малките алеи... и е тъжно, пусто и виновно сякаш.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...