Смъртта помисли
И посочи с пръст
Щастливци винаги ще има
Да скърбят
Под дъжда
Студени камъни редят
Студени рими
Кой поет оттук е минал
И надписал е годините
Три имена
И четири реда стих
Няма кой да дойде да ги види
Прави редици
Като военен строй
Безброй петолиния
До хоризонта се изливат
И сякаш нямат край
Малките алеи
Които се пресичат
Под стари дървета
Докъдето ти виждат очите
Спомени вкаменени
Останали в миналото
20.10.2006
© Десислав Илиев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
