26 sept 2009, 18:48

Снегът на спомена

1.8K 0 2

“Очите ти излъчват смях…”
Георги Минчев

Небето се продъни от сълзи
и тихата ми обич се съблече.
Вали, в душата споменът вали –
снегът се сипе тъжен тази вечер!

А някъде дълбоко в мен
разпуква се сърцето на света.
Посрещам снежния си ден
във танца вихрен на страстта…

Не ще се свърши Слънцето за нас
и няма да пропуснем този зов!
А ритъмът трепери в нежна власт,
вълшебно изтъкала в нас любов…

 

 

17.09.2009

 

http://vbox7.com/play:5618b7c5

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...