Sep 26, 2009, 6:48 PM

Снегът на спомена

  Poetry » Love
1.8K 0 2

“Очите ти излъчват смях…”
Георги Минчев

Небето се продъни от сълзи
и тихата ми обич се съблече.
Вали, в душата споменът вали –
снегът се сипе тъжен тази вечер!

А някъде дълбоко в мен
разпуква се сърцето на света.
Посрещам снежния си ден
във танца вихрен на страстта…

Не ще се свърши Слънцето за нас
и няма да пропуснем този зов!
А ритъмът трепери в нежна власт,
вълшебно изтъкала в нас любов…

 

 

17.09.2009

 

http://vbox7.com/play:5618b7c5

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...