25 feb 2012, 22:02

Снежен човек

  Poesía
1.7K 0 22

Снежен човек

 

От кога не съм виждал дъжда?!

Май настинал е, нещо е болен –

щом подсмърчащ се гуши в снега

и облизва висулки за спомен.

 

Пее примата – луда снежинка,

вятър къса си белият дроб

и напразно пъстрите чинки

дават хорово тон за живот.

 

Слънчо кацнал на южната порта

се търкаля цял ден по стобора –

вкочанен, като гарга от гордост –

отегчават го северни хора.

 

Пух в небето лисици хълцукат,

плуват патици в сини лагуни,

като пуканки бели се трупат

и политат към снежните дюни.

 

Запленените смели дечица,

с боен вик – „Заваля сладолед!“ –

без лъжица, хей тъй с ръкавици,

виж... нахраниха Снежен човек.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...