Feb 25, 2012, 10:02 PM

Снежен човек

  Poetry
1.7K 0 22

Снежен човек

 

От кога не съм виждал дъжда?!

Май настинал е, нещо е болен –

щом подсмърчащ се гуши в снега

и облизва висулки за спомен.

 

Пее примата – луда снежинка,

вятър къса си белият дроб

и напразно пъстрите чинки

дават хорово тон за живот.

 

Слънчо кацнал на южната порта

се търкаля цял ден по стобора –

вкочанен, като гарга от гордост –

отегчават го северни хора.

 

Пух в небето лисици хълцукат,

плуват патици в сини лагуни,

като пуканки бели се трупат

и политат към снежните дюни.

 

Запленените смели дечица,

с боен вик – „Заваля сладолед!“ –

без лъжица, хей тъй с ръкавици,

виж... нахраниха Снежен човек.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борис Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...