Снежен човек
От кога не съм виждал дъжда?!
Май настинал е, нещо е болен –
щом подсмърчащ се гуши в снега
и облизва висулки за спомен.
Пее примата – луда снежинка,
вятър къса си белият дроб
и напразно пъстрите чинки
дават хорово тон за живот.
Слънчо кацнал на южната порта
се търкаля цял ден по стобора –
вкочанен, като гарга от гордост –
отегчават го северни хора.
Пух в небето лисици хълцукат,
плуват патици в сини лагуни,
като пуканки бели се трупат
и политат към снежните дюни.
Запленените смели дечица,
с боен вик – „Заваля сладолед!“ –
без лъжица, хей тъй с ръкавици,
виж... нахраниха Снежен човек.
© Борис Борисов Всички права запазени