2 ene 2013, 12:45

Снежни небеса

  Poesía » Otra
1.1K 0 18

Снежни небеса

 

През гъсти мигли зимата пресява

снежинките. И сипе тишина.

Комините с небето се задяват -

на струйки му изпращат топлина.

 

Деца. Пързалки. Весела гълчава...

Вървиш под капки бяла светлина.

И сякаш по-добър от вчера ставаш,

пречистен от тъга. И от вина.

 

И уж не вярваш вече в чудеса,

а нещо неусетно те повлича

към онзи недовършен детски свят,

 

където си се учил да обичаш...

Валят над тебе снежни небеса

и в спомени душата ти обличат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Усмивки за теб, Иван!
  • !!!!!!
  • Благодаря, Тинтири. Но това е почти случайно
    И аз ти пожелавам творбите ти да бъдат все така свежа струя в този сайт.
    За много години!
  • Ей, Ели, нека ти е честита Новата година, миличка! Да продължиш да твориш все такава съвършена поезия, безупречна в изящността, формата и съдържанието си!
  • Благодаря за оценката и за топлите чувства,Дорика!
    Много радост и успехи ти пожелавам.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...