Снежни небеса
През гъсти мигли зимата пресява
снежинките. И сипе тишина.
Комините с небето се задяват -
на струйки му изпращат топлина.
Деца. Пързалки. Весела гълчава...
Вървиш под капки бяла светлина.
И сякаш по-добър от вчера ставаш,
пречистен от тъга. И от вина.
И уж не вярваш вече в чудеса,
а нещо неусетно те повлича
към онзи недовършен детски свят,
където си се учил да обичаш...
Валят над тебе снежни небеса
и в спомени душата ти обличат.
© Елица Ангелова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
