2 янв. 2013 г., 12:45

Снежни небеса

1.1K 0 18

Снежни небеса

 

През гъсти мигли зимата пресява

снежинките. И сипе тишина.

Комините с небето се задяват -

на струйки му изпращат топлина.

 

Деца. Пързалки. Весела гълчава...

Вървиш под капки бяла светлина.

И сякаш по-добър от вчера ставаш,

пречистен от тъга. И от вина.

 

И уж не вярваш вече в чудеса,

а нещо неусетно те повлича

към онзи недовършен детски свят,

 

където си се учил да обичаш...

Валят над тебе снежни небеса

и в спомени душата ти обличат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Усмивки за теб, Иван!
  • !!!!!!
  • Благодаря, Тинтири. Но това е почти случайно
    И аз ти пожелавам творбите ти да бъдат все така свежа струя в този сайт.
    За много години!
  • Ей, Ели, нека ти е честита Новата година, миличка! Да продължиш да твориш все такава съвършена поезия, безупречна в изящността, формата и съдържанието си!
  • Благодаря за оценката и за топлите чувства,Дорика!
    Много радост и успехи ти пожелавам.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...