Снежни небеса
Снежни небеса
През гъсти мигли зимата пресява
снежинките. И сипе тишина.
Комините с небето се задяват -
на струйки му изпращат топлина.
Деца. Пързалки. Весела гълчава...
Вървиш под капки бяла светлина.
И сякаш по-добър от вчера ставаш,
пречистен от тъга. И от вина.
И уж не вярваш вече в чудеса,
а нещо неусетно те повлича
към онзи недовършен детски свят,
където си се учил да обичаш...
Валят над тебе снежни небеса
и в спомени душата ти обличат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
