21 ene 2009, 18:09

Снежнобяла плът 

  Poesía
481 0 5

Снежнобяла плът

 

 

Раздрана снежнобяла плът

гние под слънчеви лъчи.

Изгубила тя своя път,

уморена от сиви дни.

 

 

Раздрана снежнобяла плът

уморена от лъжите

издирва тя спокоен кът

отдавайки се на мечти.

 

 

Раздрана снежнобяла плът

със невидима усмивка,

раздрана бе от дървен прът,

покрита с черна покривка.

 

 

Снежнобялата плът изгни,

а душата и отлетя.

Накрая спря да я боли,

от нея нищо не остана.


 

 

 

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ............ ПОздрави!
  • Един всички спира да ни боли,защото просто спира да ни интересува или поне се опитваме да се правим че е така.Успех за напред Усмивчице
  • По-скоро раздяла. Стиха е породен от спора "Материалното или духовното е по-важно".
    Мисля че ясно се разбира кое твърдение защитавам.
    Всичко материално рано или късно се губи, остава това в нас!
  • Някакво убийство ли описваш, Усмивчице?
    Направи го по-ясно...
    Поздрав!
  • прекалено самоцелно безцелно зловещо...
Propuestas
: ??:??