21 янв. 2009 г., 18:09

Снежнобяла плът

628 0 5

Снежнобяла плът

 

 

Раздрана снежнобяла плът

гние под слънчеви лъчи.

Изгубила тя своя път,

уморена от сиви дни.

 

 

Раздрана снежнобяла плът

уморена от лъжите

издирва тя спокоен кът

отдавайки се на мечти.

 

 

Раздрана снежнобяла плът

със невидима усмивка,

раздрана бе от дървен прът,

покрита с черна покривка.

 

 

Снежнобялата плът изгни,

а душата и отлетя.

Накрая спря да я боли,

от нея нищо не остана.


 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ............ ПОздрави!
  • Един всички спира да ни боли,защото просто спира да ни интересува или поне се опитваме да се правим че е така.Успех за напред Усмивчице
  • По-скоро раздяла. Стиха е породен от спора "Материалното или духовното е по-важно".
    Мисля че ясно се разбира кое твърдение защитавам.
    Всичко материално рано или късно се губи, остава това в нас!
  • Някакво убийство ли описваш, Усмивчице?
    Направи го по-ясно...
    Поздрав!
  • прекалено самоцелно безцелно зловещо...

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....