stefitopz (Стефка Георгиева )
264 1009
21.01.2009 г., 18:09 ч.

Снежнобяла плът 

  Поезия
459 0 5

Снежнобяла плът

 

 

Раздрана снежнобяла плът

гние под слънчеви лъчи.

Изгубила тя своя път,

уморена от сиви дни.

 

 

Раздрана снежнобяла плът

уморена от лъжите

издирва тя спокоен кът

отдавайки се на мечти.

 

 

Раздрана снежнобяла плът

със невидима усмивка,

раздрана бе от дървен прът,

покрита с черна покривка.

 

 

Снежнобялата плът изгни,

а душата и отлетя.

Накрая спря да я боли,

от нея нищо не остана.


 

 

 

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ............ ПОздрави!
  • Един всички спира да ни боли,защото просто спира да ни интересува или поне се опитваме да се правим че е така.Успех за напред Усмивчице
  • По-скоро раздяла. Стиха е породен от спора "Материалното или духовното е по-важно".
    Мисля че ясно се разбира кое твърдение защитавам.
    Всичко материално рано или късно се губи, остава това в нас!
  • Някакво убийство ли описваш, Усмивчице?
    Направи го по-ясно...
    Поздрав!
  • прекалено самоцелно безцелно зловещо...
Предложения
: ??:??