21.01.2009 г., 18:09 ч.

Снежнобяла плът 

  Поезия
5.0 (2)
543 0 5
Снежнобяла плът
Раздрана снежнобяла плът
гние под слънчеви лъчи.
Изгубила тя своя път,
уморена от сиви дни.
Раздрана снежнобяла плът
уморена от лъжите
издирва тя спокоен кът
отдавайки се на мечти.
Раздрана снежнобяла плът
със невидима усмивка,
раздрана бе от дървен прът, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Предложения
  • Аз зная как боли да раждаш себе си и може да се случи много пъти - възкръсваш и се вкопчваш в светов...
  • Присънва ми се често плаж мъждив, дете строи от пясък своя замък. И непогалено от вятъра ленив, е ве...
  • Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Още произведения »