Снежнобяла плът

Poetry

630 0 5

Снежнобяла плът

Раздрана снежнобяла плът

гние под слънчеви лъчи.

Изгубила тя своя път,

уморена от сиви дни.

Раздрана снежнобяла плът

уморена от лъжите

издирва тя спокоен кът

отдавайки се на мечти.

Раздрана снежнобяла плът

със невидима усмивка,

раздрана бе от дървен прът,

покрита с черна покривка.

Снежнобялата плът изгни,

а душата и отлетя.

Накрая спря да я боли,

от нея нищо не остана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

моменти (Антонела Огнянова)

............ ПОздрави!

2009-01-23T10:25:29+02:00
Mytag (Димитър Стоянов)

Един всички спира да ни боли,защото просто спира да ни интересува или поне се опитваме да се правим че е така.Успех за напред Усмивчице

2009-01-22T17:31:15+02:00
stefitopz (Стефка Георгиева )

По-скоро раздяла. Стиха е породен от спора "Материалното или духовното е по-важно".
Мисля че ясно се разбира кое твърдение защитавам.
Всичко материално рано или късно се губи, остава това в нас!

2009-01-22T11:41:17+02:00
voda (Елица Ангелова)

Някакво убийство ли описваш, Усмивчице?
Направи го по-ясно...
Поздрав!

2009-01-21T22:33:59+02:00
doreto66 (Дора Павлова)

прекалено самоцелно безцелно зловещо...

2009-01-21T22:08:52+02:00