4 may 2024, 10:41

Снимка

  Poesía
134 2 6

В спомена на дните летни, 

останал като топло ехо, 

все още пазя мила гледка...

Защо ли търся есенна утеха?

На фотоса е запечатан 

момент на детска група. 

Има нещо мило и печално 

по алеята на старите албуми.

Там си с дълги плитки,

полегнали върху мантичка синя!

Детството е златен слитък, 

кой пазим през годините. 

И все пак нещо ни отнемат:

кадър от живота ни преминал

по екрана побелял от времето...

Опазен е мигът с мантичка синя!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Виолета!
    Весели празници!👍
  • Разгледах, харесах.
    Светли празници!
  • Благодаря за хубавите думи и пожелания,Миночка!🙏
    Благодаря за анализа и оценката, Младен!🙏
    Благодаря за споделеното,което ми импонира на настроението днес!🙏
    Приемете моите пожелания с надежда да посрещнем Възкресението на Исус Христос!🙏
  • Стойчо, хубаво е, че можем да се разходим " по алеята на старите албуми", нещо,което само две поколения след нас няма да направят.Да се докоснеш до снимката в стар албум, който е бил подреден от любим човек-толкова мило,тъжно, но прекрасно!
  • Паметта е последният бент срещу сивия порой на времето.
    В нея, сякаш по чудо, оцеляват мимолетни, но скъпи за нас мигове и снимки.
    И както при хората, не винаги тези, които очакваме, че ще живеят най-дълго, оправдават очакванията ни.

    "Детството е златен слитък,
    който пазим през годините.
    И все пак нещо ни отнемат:
    кадър от живота ни преминал
    по екрана побелял от времето...
    Опазен е мигът с мантичка синя!"

    Стих изпълнен с фина и непреходна емоция. Поздравление!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...