4 мая 2024 г., 10:41

Снимка

141 2 6

В спомена на дните летни, 

останал като топло ехо, 

все още пазя мила гледка...

Защо ли търся есенна утеха?

На фотоса е запечатан 

момент на детска група. 

Има нещо мило и печално 

по алеята на старите албуми.

Там си с дълги плитки,

полегнали върху мантичка синя!

Детството е златен слитък, 

кой пазим през годините. 

И все пак нещо ни отнемат:

кадър от живота ни преминал

по екрана побелял от времето...

Опазен е мигът с мантичка синя!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,Виолета!
    Весели празници!👍
  • Разгледах, харесах.
    Светли празници!
  • Благодаря за хубавите думи и пожелания,Миночка!🙏
    Благодаря за анализа и оценката, Младен!🙏
    Благодаря за споделеното,което ми импонира на настроението днес!🙏
    Приемете моите пожелания с надежда да посрещнем Възкресението на Исус Христос!🙏
  • Стойчо, хубаво е, че можем да се разходим " по алеята на старите албуми", нещо,което само две поколения след нас няма да направят.Да се докоснеш до снимката в стар албум, който е бил подреден от любим човек-толкова мило,тъжно, но прекрасно!
  • Паметта е последният бент срещу сивия порой на времето.
    В нея, сякаш по чудо, оцеляват мимолетни, но скъпи за нас мигове и снимки.
    И както при хората, не винаги тези, които очакваме, че ще живеят най-дълго, оправдават очакванията ни.

    "Детството е златен слитък,
    който пазим през годините.
    И все пак нещо ни отнемат:
    кадър от живота ни преминал
    по екрана побелял от времето...
    Опазен е мигът с мантичка синя!"

    Стих изпълнен с фина и непреходна емоция. Поздравление!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...