4.05.2024 г., 10:41

Снимка

138 2 6

В спомена на дните летни, 

останал като топло ехо, 

все още пазя мила гледка...

Защо ли търся есенна утеха?

На фотоса е запечатан 

момент на детска група. 

Има нещо мило и печално 

по алеята на старите албуми.

Там си с дълги плитки,

полегнали върху мантичка синя!

Детството е златен слитък, 

кой пазим през годините. 

И все пак нещо ни отнемат:

кадър от живота ни преминал

по екрана побелял от времето...

Опазен е мигът с мантичка синя!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Виолета!
    Весели празници!👍
  • Разгледах, харесах.
    Светли празници!
  • Благодаря за хубавите думи и пожелания,Миночка!🙏
    Благодаря за анализа и оценката, Младен!🙏
    Благодаря за споделеното,което ми импонира на настроението днес!🙏
    Приемете моите пожелания с надежда да посрещнем Възкресението на Исус Христос!🙏
  • Стойчо, хубаво е, че можем да се разходим " по алеята на старите албуми", нещо,което само две поколения след нас няма да направят.Да се докоснеш до снимката в стар албум, който е бил подреден от любим човек-толкова мило,тъжно, но прекрасно!
  • Паметта е последният бент срещу сивия порой на времето.
    В нея, сякаш по чудо, оцеляват мимолетни, но скъпи за нас мигове и снимки.
    И както при хората, не винаги тези, които очакваме, че ще живеят най-дълго, оправдават очакванията ни.

    "Детството е златен слитък,
    който пазим през годините.
    И все пак нещо ни отнемат:
    кадър от живота ни преминал
    по екрана побелял от времето...
    Опазен е мигът с мантичка синя!"

    Стих изпълнен с фина и непреходна емоция. Поздравление!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...