Снимка

Марколей
37 11

1 dic 2021, 22:30

Poesía » De amor

443 0 0

Още пазя приказната снимка,
която събира моята съдба,
която под хладната завивка,
плаче с неутешима тъга.

Вярвам в лунната светиня,
която пали над нея светлина
и съблича онази робиня,
която дълго е била сама.

Липсва ми нейната усмивка.
Сините очи със свежа ведрина.
Липсва ми крехката извивка.
Повиваща ме, като вълна.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.