Снимка
824
0
0
Още пазя приказната снимка,
която събира моята съдба,
която под хладната завивка,
плаче с неутешима тъга.
Вярвам в лунната светиня,
която пали над нея светлина
и съблича онази робиня,
която дълго е била сама.
Липсва ми нейната усмивка.
Сините очи със свежа ведрина.
Липсва ми крехката извивка.
Повиваща ме, като вълна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
