Снимка

Марколей
37 11

1.12.2021 г., 22:30 ч.

Поезия » Любовна

442 0 0

Още пазя приказната снимка,
която събира моята съдба,
която под хладната завивка,
плаче с неутешима тъга.

Вярвам в лунната светиня,
която пали над нея светлина
и съблича онази робиня,
която дълго е била сама.

Липсва ми нейната усмивка.
Сините очи със свежа ведрина.
Липсва ми крехката извивка.
Повиваща ме, като вълна.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.