Марколей
37 11
1 дек. 2021 г., 22:30

Снимка 

  Поэзия » Любовная
365 0 0

 

Още пазя приказната снимка,
която събира моята съдба,
която под хладната завивка,
плаче с неутешима тъга.

 

Вярвам в лунната светиня,
която пали над нея светлина
и съблича онази робиня,
която дълго е била сама.

 

Липсва ми нейната усмивка. 
Сините очи със свежа ведрина. 
Липсва ми крехката извивка. 
Повиваща ме, като вълна.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??