Dec 1, 2021, 10:30 PM
Снимка
556
0
0
Още пазя приказната снимка,
която събира моята съдба,
която под хладната завивка,
плаче с неутешима тъга.
Вярвам в лунната светиня,
която пали над нея светлина
и съблича онази робиня,
която дълго е била сама.
Липсва ми нейната усмивка.
Сините очи със свежа ведрина.
Липсва ми крехката извивка.
Повиваща ме, като вълна.
която събира моята съдба,
която под хладната завивка,
плаче с неутешима тъга.
Вярвам в лунната светиня,
която пали над нея светлина
и съблича онази робиня,
която дълго е била сама.
Липсва ми нейната усмивка.
Сините очи със свежа ведрина.
Липсва ми крехката извивка.
Повиваща ме, като вълна.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
