Софийско лято
Лято е в напуснатия град,
но винаги тук нещо си намирам.
Изгубена мечта и маска
от забравен маскарад,
дума - вместо лек. Олтар...
Това е мястото, където се прибирам.
За пропиляното от вчера не тъжа.
Отмъкнато е вече - безвъзвратно:
Приятелство - продадено за суета.
Любов срещу омраза
и истината - стреляна стократно.
Важното е скрито.
... и все пак...
Не е загадка, лесно се разбира.
Знае го и скитник, и моряк -
останеш ли без пристан -
се умира.
© Виолета Томова Todos los derechos reservados