Aug 20, 2013, 9:39 PM

Софийско лято

  Poetry » Other
517 0 2

 

 

                           Софийско лято

 

           

               Лято е в напуснатия град,

                   но винаги тук нещо си намирам.

               Изгубена мечта и маска

                   от забравен маскарад,

               дума - вместо лек. Олтар...

                    Това е мястото, където се прибирам.

              За пропиляното от вчера не тъжа.

                    Отмъкнато е вече - безвъзвратно:

               Приятелство - продадено за суета.

                     Любов срещу омраза

              и истината - стреляна стократно.

                     Важното е скрито.

               ... и все пак...

                     Не е загадка, лесно се разбира.

              Знае го и скитник, и моряк -

                      останеш ли без пристан -

                         се умира.

 

            

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...