20.08.2013 г., 21:39

Софийско лято

515 0 2

 

 

                           Софийско лято

 

           

               Лято е в напуснатия град,

                   но винаги тук нещо си намирам.

               Изгубена мечта и маска

                   от забравен маскарад,

               дума - вместо лек. Олтар...

                    Това е мястото, където се прибирам.

              За пропиляното от вчера не тъжа.

                    Отмъкнато е вече - безвъзвратно:

               Приятелство - продадено за суета.

                     Любов срещу омраза

              и истината - стреляна стократно.

                     Важното е скрито.

               ... и все пак...

                     Не е загадка, лесно се разбира.

              Знае го и скитник, и моряк -

                      останеш ли без пристан -

                         се умира.

 

            

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...