26 sept 2014, 11:26

София - мъничка и силна

  Poesía
782 0 0

на свекърва ми

 

София, ти беше мъничка тогава,

в онзи страшен ден, когато отиде на небето.

И пак си мъничка сега,

когато връхлита болката в сърцето.

Ти беше мъничка, но силно

обичаше живота.

Сама остана с двама сина -

на младини вдовица.

И страдаше жестоко,

като ранена, болна птица.

Но силния ти дух надмогна

злата орисия

и ти намери смисъл нов - 

да бъдеш сред приятели, София.

Ти беше майчица добра и баба,

обичаха те твоите дечица.

И ти за тях ще светиш ярко

като прекрасна, мъничка звездица.

 

25.09.2014 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Биразова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...