Sep 26, 2014, 11:26 AM

София - мъничка и силна

  Poetry
776 0 0

на свекърва ми

 

София, ти беше мъничка тогава,

в онзи страшен ден, когато отиде на небето.

И пак си мъничка сега,

когато връхлита болката в сърцето.

Ти беше мъничка, но силно

обичаше живота.

Сама остана с двама сина -

на младини вдовица.

И страдаше жестоко,

като ранена, болна птица.

Но силния ти дух надмогна

злата орисия

и ти намери смисъл нов - 

да бъдеш сред приятели, София.

Ти беше майчица добра и баба,

обичаха те твоите дечица.

И ти за тях ще светиш ярко

като прекрасна, мъничка звездица.

 

25.09.2014 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Биразова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....