26.09.2014 г., 11:26

София - мъничка и силна

777 0 0

на свекърва ми

 

София, ти беше мъничка тогава,

в онзи страшен ден, когато отиде на небето.

И пак си мъничка сега,

когато връхлита болката в сърцето.

Ти беше мъничка, но силно

обичаше живота.

Сама остана с двама сина -

на младини вдовица.

И страдаше жестоко,

като ранена, болна птица.

Но силния ти дух надмогна

злата орисия

и ти намери смисъл нов - 

да бъдеш сред приятели, София.

Ти беше майчица добра и баба,

обичаха те твоите дечица.

И ти за тях ще светиш ярко

като прекрасна, мъничка звездица.

 

25.09.2014 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Биразова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...