на свекърва ми
София, ти беше мъничка тогава,
в онзи страшен ден, когато отиде на небето.
И пак си мъничка сега,
когато връхлита болката в сърцето.
Ти беше мъничка, но силно
обичаше живота.
Сама остана с двама сина -
на младини вдовица.
И страдаше жестоко,
като ранена, болна птица.
Но силния ти дух надмогна
злата орисия
и ти намери смисъл нов -
да бъдеш сред приятели, София.
Ти беше майчица добра и баба,
обичаха те твоите дечица.
И ти за тях ще светиш ярко
като прекрасна, мъничка звездица.
25.09.2014 г.
© Наташа Биразова Всички права запазени