26 сент. 2014 г., 11:26

София - мъничка и силна

779 0 0

на свекърва ми

 

София, ти беше мъничка тогава,

в онзи страшен ден, когато отиде на небето.

И пак си мъничка сега,

когато връхлита болката в сърцето.

Ти беше мъничка, но силно

обичаше живота.

Сама остана с двама сина -

на младини вдовица.

И страдаше жестоко,

като ранена, болна птица.

Но силния ти дух надмогна

злата орисия

и ти намери смисъл нов - 

да бъдеш сред приятели, София.

Ти беше майчица добра и баба,

обичаха те твоите дечица.

И ти за тях ще светиш ярко

като прекрасна, мъничка звездица.

 

25.09.2014 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Биразова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...